Как средата пречи или помага на младите активисти?
Информация за изследването
Това изследване е проведено в първата половина на 2022 г. от изследователски екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ по покана на Фонд „Мечтата на Таня“. То търси отговор на въпроса: какви дейности и инициативи за участие на децата в обществения и политически живот съществуват в България в момента и кои са децата и възрастните, свързани с тях?
Изследователският екип откри и обработи информация за над 170 организации и структури, които предлагат възможности за социално-значимо участие на деца по различни теми. Беше изработена национална карта на детското участие и активизъм, в която са включени 140 фондации и сдружения, общини, младежки групи и движения, училища, медии и онлайн платформи, държавни институции и бизнес клубове. Представители на 62 от включените в картата организации и структури участват директно в изследването чрез попълнени въпросници и/или интервюта.
Задълбочени интервюта са проведени с 16 деца и младежи, които допринасят значително и/или развиват собствени идеи в полето на активизма. В интервютата те разказват за своя опит и споделят мнението си затова какво е реално се случва с децата, които искат да участват в обществения живот, какво им помага и какво им пречи. (Повече за изследването можете да откриете в ПЪРВА ЧАСТ: ВЪВЕДЕНИЕ от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)
Най-важното от анализа Ноу-хау център представя в поредица от публикации, в които се спираме на основите теми, откроени в доклада. (Всички публикации можете да откриете в раздел „Детски активизъм“ на сайта на Ноу-хау център.)
Кои са подкрепящите фактори от средата за детското участие и активизъм в България?
Вероятно всеки българин знае какво е Асамблея „Знаме на мира“ – по-възрастните си спомнят идването на младежи от над 130 държави в София през 1988 г., а по-малките са били камбаните в тематичния парк в полите на Витоша до столицата. А знаете ли, че българската социалистическа държава смята себе си за лидер в полето на привличане на деца в публични и политически прояви и дейности на национално, но и на международно ниво, защото още в началото на 60-те години на 20-ти век именно в България е развита за първи път концепцията за Световен детски парламент?
И днес българската държава редовно заявява себе си като радетел за детско участие в обществения живот на различни национални и световни форуми, а увличането и присъствието на деца във всякакви типове обществено-полезни дейности и кампании изглежда добре прието в обществото. Работата по детско участие в духа на тези традиции обаче е „нож с две остриета“. От една страна, хубаво е, че съществува като цяло добър климат за детска активност, но от друга – този социалистически тип фасадна и изкуствено-масова детска активност далече не отговаря на съвременните критерии за смислено и овластяващо участие на децата в обществения живот. Затова и понякога детското участие провокира раздразнение и негативни коментари от страничните наблюдатели.
И все пак, благодарение на този добър климат, в България съществуват значителен брой организации и структури, които ангажират децата и младите хора в различни по характер формати, повече или по-малко гъвкави, влиятелни, представителни и овластяващи (кои са те можете да разберете, ако погледнете национална карта на детското участие и активизъм). Детското участие е уредено нормативно и дори като инфраструктура в образователната и социалната система. Това означава, че проблемите пред участието и активизма не са толкова законодателни и институционални, колкото практически и свързани с нагласите на отделните хора.
За децата и младите хора интернет и социалните мрежи „скъсяват“ дистанцията и позволява повече инициативи да се организират по-бързо, а участниците да остават свързани помежду си. Възрастните обаче все още твърде често подценяват виртуалната активност и смятат влиянието ѝ за по-скоро негативно.
Кои са бариерите пред детското участие и активизъм?
Съществуват редица стереотипи по отношение на самото присъствие на децата и младежите в публичните дебати и пространство, които водят до това мненията им да се омаловажават и пренебрегват. В доклада от изследването можете да откриете компилация от често срещани в медиите и социалните мрежи негативни коментари, които касаят детската активност. Тя включва изказвания като „Това е просто фаза, ще им мине.“ и „Горките деца, мозъците им са промити!“. Анализирайки негативните нагласи, успяхме да направим извода, че в доминиращия наратив за мястото на децата в социалния ред, монополът върху знанието кое е добро и полезно за децата, се държи от възрастните (родителите, учителите, политиците, но и гражданите най-общо); самото дете сякаш не знае и не разбира какво е добро за него, още по-малко за останалите. Това се оказва проблем за преодоляване дори и пред професионалистите, които работят директно с деца, те често не позволяват да има двустранно взаимодействие между децата и тях самите.
Друга значима бариера е и апатията към гражданското участие и съмненията в потенциала за промяна. Това, разбира се, е проблем, който засяга всички граждани на страната, не само активните деца. Важно е да бъде отбелязано, че страхът от разочарования и скептицизмът на възрастните влияят изключително много на детската мотивация за активност. „Възрастните казват, че няма смисъл да подкрепят младежите, защото са апатични, а младежите не усещат, че имат подкрепа от възрастните и затова не правят усилия, получава се един затворен кръг.“, коментира за изследването Христо Радославов от Национален младежки форум.
Активността на децата и младите хора, които принадлежат към уязвими групи, и дори достъпът им до платформи за участие, са затруднени поради социалната изолация, в които живеят. Съществуват дискриминацията и стигматизацията на децата с увреждания, децата без родители, ромските деца, които ги „затварят“ вътре в техните си малки общности, където те се сблъскват допълнително с установен ред и традиционни ценности като допълнителна пречка пред свободата на изразяване и шансовете за предизвикване на позитивни промени.
Може би вече сте си задали въпроса как може едновременно да има позитивно отношение и формати за детско участие и негативни нагласи и ограничаващи практики за същото това детско участие?
Мястото, където тези две реалности се срещат, е линията, прокарана между приемливите и неприемливите теми (според възрастните!), по които децата могат да бъдат активни. Ето два примера:
- действията на група деца в защита на блатното кокиче в дадена местност са очарователни и приветствани, докато политически действия в борба с глобалното затопляне обаче са нежелателни и отхвърляни;
- деца, които осъждат проявите на агресия между ученици са прави и имат трибуна за изказвания, докато деца, които повдигат въпроса за насилието на учители към ученици – не.
В полето на детското участие по настоящем сякаш ги има „добрите деца“, които творят и помагат, вместо да лентяйстват и затова получават похвали, но ги има и „нахалните деца“, което искат да налагат несериозните си идеи на възрастните и заслужават порицание. Това, което рядко се разбира, е че това са всъщност две лица на едно и също дете!
(Повече за характеристиките и пътя на младия активист можете да откриете във ВТОРА ЧАСТ: ОПИСАНИЕ НА СИТУАЦИЯТА от доклада „Детско участие и активизъм в България: накъде вървим?“)